15 октомври 2009, четвъртък
Vlaykova Live / Laykova Vive
28th
octobre
Studio Dauhaus Vlaykova Live show.
Поради автомобилни премеждия, френското участие остава в Дубровник.
вместо Tamagawa и Reymond Howard,
очаквайте изненади, както и
Ambient Anarchist, Bulgaria... http://www.myspace.com/ambientanarchist
kino Vlaykova / Tzar Ivan Assen II, No 11.
21.00h
28.10.2009
wednesday
15 септември 2009, вторник
Li ve li ve li ve
present a
>>> Luca Massolin / Italy (from Golden Jooklo Age and Nastro Mortal)
Melodic electropop from Berlin meets analog glitch from Italy and girl-guitar experiment from Sofia.
03 септември 2009, четвъртък
Time Is... ...total disregard
25 юни 2009, четвъртък
5 day trip to 'stambul bienale
11-то Истанбулско биенале “What Keeps Mankind Alive?”
Събираме хора за гастрол на Босфора не по-малко шумен от Симеоновия гастрол
(край Босфора шум се вдига...)
възпят от Ladytron
Предлагаме на Вашето внимание оферта за посещение на Биеналето в Истанбул за периода 10.09.09-15.09.09 г.
І Ден 10.09. Четвъртък - 21:00 ч. - тръгване от гр. София в посока ГКПП “Капитан Андреево”. Нощен преход към Истанбул.
ІІ Ден 11.09. Петък - Пристигане в Истанбул. При възможност ранно настаняване. Програма по желание.
(Откриването на 11-то Биенале на съвременното изкуство е от 19ч.)
ІІІ Ден 12. 09. Събота - Закуска в хотела. Програма по желание.
ІV Ден 13.09. Неделя - Закуска в хотела. Програма по желание.
V Ден 14. 09 Понеделник - Закуска в хотела. Програма по желание. Около 21:00ч. Отпътуване за България.
V Ден 15.09 Вторник - Пристигане в София сутринта.
ПАКЕТЪТ ВКЛЮЧВА:
Транспорт София – Истанбул – София с лицензиран автобус на фирма “ МЕТРО”. Водач от фирмата по време на пътуването и престоя в Истанбул. Настаняване на човек в двойна стая в Хотел Инка *** в квартал Таксим , 3 нощувки, 3 закуски. Застраховка на човек с покритие до 10 000 Евро.
Акредитация и / или билети за биеналето се набавят на място и чрез формуляри от интернет страницата: http://www.iksv.org/bienal/english/bienal.asp?cid=96
ПАКЕТЪТ НЕ ВКЛЮЧВА ПРОГРАМИ ПО ЖЕЛАНИЕ.
Информация за хотела:
Хотел Инка е разположен в квартал Таксим в европейската част на Истанбул (в пресечка на пешеходната ул.Истиклал) Хотелът е в непосредствена близост до икономическия център на града, което е изключително удобно за онези, които са дошли да посетят Биеналето. Хотелът е реновиран и предлага основен ресторант за обяд и вечеря, има зала за закуска и бар,предлага се и рум сървис.На рецепцията има сейф за съхраняване на ценни вещи и обмяна на валута.
Стаите: с климатик, телефон, минибар, TV с кабелна телевизия, интернет, баня с душ кабина, сешоар.
Цена 250 лв.
Начин на плащане: в брой или по банков път 50% от сумата до 09.07.09г., останлата част от сумата до 30.07.09г., в агенция “Сарина Травел”.
За допълнителни въпроси и информация моля свържете се с нас.
Ваня Танева - туристически агент от Сарина Травел, 0888709443
Връзка с колеги:
Албена Михайлова - 0887 710780
Елена Панайотова – 0888 795420
Sarina Travel
SOFIA 1000, 33“TZAR ASSEN”str.
fax: 00359 2 987 95 73
tel: 00359 2 989 95 25
sales@sarina-travel.com
office@sarina-travel.com
tourism@sarina-travel.com
02 юни 2009, вторник
Malinaka 3
31 май 2009, неделя
29 май 2009, петък
poem
| ||
|
12 май 2009, вторник
A little announcement
Crisis Edition Crisis Edition (Sofia) Underground Festival 2009
Emergency Crisis Edition
(
Кризисно издание на фестивала Sofia Underground
без участието на София
Програма . ... +++++++++++++++
Център за култура и дебат “Червената къща”
Critical Discourse Entertainment /
Вълнение в критическия дискурс
Лекции и прожекции, пост теория и други интердисциплинарни подходи в програмата Вълнение в критическия дискурспровокирани от фестивала Sofia Underground.
13 май, 19.00ч. Червена зала – Георги Кръстев, Руен Руенов и Йово Панчев – представят Видеохолика – селекция от видео феста Видеохолика - Варна.Прожекция около 90мин. и представяне - разговор.
14 май - Червена зала, 19.00ч. Руен Руенов и Йово Панчев. Представяне на селекция от видеодокументация на http://dmovies.net/ на известни артисти и пърформанси от световните сцени. Разговор на темата: Власт и съвременно изкуство.
20 май, 18.00ч. зала Гъливер.
Доц. Михаил Чомаков (НБУ) “Квантумната любов”;
Доц. Елена Иванова (НБУ) - “Предела на тялото”.
Две публични лекции в контекста на усилията за възникване на автентична пост теория. С участиетo и видеото на Драгана Заревска и студенти от НБУ.
22 май - 20.00ч. Зала Гъливер. Ясен Марков, архитект. Пост теоретичен пърформанс - лекция за това “Как се прави електричество от пиксели”.
13-23 май - Селекцията от Видеохолика ще може да бъде видяна в Червената къща в зала “А. Николов”.
СБХ / Шипка 6
16 май по време на “Нощта на музеите”.
“24 часов разговор”
Пърформанс (от 12ч на 16ти до 12ч. на 17ти май)
на Тед Ефремофф (Фулбрайт стипендиант, САЩ)
с участието на Ребека Паркър, САЩ.
http://www.24hourconversation.com/
Ателие Пластелин и Studio Dauhaus
14 май, 22ч. - Ателие Пластелин.
Леко отркиване на Underground кризисния щаб.
Видео перформанс на Mr Diulef.
15 - 22 май - София – Ню Йорк – “Electric KIDS performance exchange” - размяна на перформанси
http://electrickidsperformanceexchange.blogspot.com/
7 дни = 14 пърформанса с рамките на Симултанен перформанс уоркшоп - размяна на перформаси с млади перформъри от САЩ чрез дигитален обмен на видеодокументация и директна връзка – програма ръководена от Тед Ефремофф. С участието на студенти от НБУ, НХА, etc.
the project is based on EXCHANGE OF INSTRUCTIONS/DOCUMENTATION OF PERFORMANCE ART.
AT THIS TIME IT IS HOSTING A PERFORMANCE EXCHANGE BETWEEN SOFIA UNDERGROUND PERFORMANCE FESTIVAL IN SOFIA, BULGARIA AND K.I.D.S., KINDNESS AND IMAGINATION DEVELOPMENT SOCIETY IN NYC.
AFTER MAY 22/09 IT IS OPEN TO ANY AND ALL WILLING COLLABORATORS. TO BECOME A COLLABORATOR SEND AN EMAIL TO TEfREMOFF@HOTMAIL.COM AND YOU WILL BE ADDED AS AN AUTHOR TO THE SITE. INSTRUCTIONS ARE on the site.
Studio Dauhaus .
http://studiodauhaus.blogspot.com/
В подкрепа на тезата:
Time is Material / Времето е материал(но)
15 май - Studio Dauhau$. 18ч…
Oткриване на off stage / Studio Dauhaus в подкрепа на тезата “Time is material”. Eкспериментален звук и визия с перформанси и други включвания на NoPerson Project, Александър Ченгер, Mr. Diulef,Венцислав Занков, Yagama, Yves O, DJ Khan Asparuh, Ансамбъл “Ciociosan”, Театъра на Голия охлюв, студенти от департаментите Театър, Изящни изкуства, Кино, реклама и шоубизнес на НБУ и др. - ad hoc участия
Видео програма (в подкрепа на тезата):
Future shorts Crisis selection; Венцислав Занков, Антон Цанев/ Марина Желева/ Миро Христов/ Крис Върбанов - http://re-in.weebly.com/, Димо Иванов, Ив Тошайн, Йона Пеловска, Любомир Драганов, Люпчо Темелковски, Никола Михов, Продан Марков, Спартак Йорданов,и други включили се впоследствие участници.
23 май 18ч. - Вечер на експерименталния звук и визия с перформанси и други включвания на Ambient Anarchist, Осил Амук, Костя Тимошенко, Александър Ченгер, Yagama, Yves O, DJ Khan Asparuh, Театъра на Голия охлюв, студенти от департаментите Театър, Изящни изкуства, Кино, реклама и шоубизнес, и др. - ad hoc участия
Видео програма (в подкрепа на тезата):
Future shorts Crisis selection; Антон Цанев/ Марина Желева/ Миро Христов/ Крис Върбанов - http://re-in.weebly.com/, Димо Иванов, Ив Тошайн, Йона Пеловска, Любомир Драганов, Люпчо Темелковски, Никола Михов, Продан Марков, Спартак Йорданов,и други включили се впоследствие участници.
SteppenWolf Bar / бар Степният вълк
22 Май, 22h. SteppenWolf Bar (В. Левски 150, до Сточна гара)
MR. Smiff – live ;
Kei / pbpm – live special underground set /
+ pbpm specials и други в подкрепа на тезата...
Нов Български Университет
/атриум/
двора и коридори, пасажи, фасади и други подходящи пространства.
Operation “Monte Video”
21 май – 18-23ч.
Пърформанси, инсталации и видео.
Видео
В подкрепа на тезата...
Future shorts Crisis selection; Антон Цанев/ Марина Желева/ Миро Христов/ Крис Върбанов - http://re-in.weebly.com/, Димо Иванов, Ив Тошайн, Йона Пеловска, Любомир Драганов, Люпчо Темелковски, Никола Михов, Продан Марков, Спартак Йорданов,и други включили се впоследствие участници.
Документация от представления на Театъра на Голия охлюв;
Документация от Фестивала Here (begin) Dance, Фестивал за танцов театър, и визуален перформанс във Филаделфия.
Пърформанси и инсталации
- Емилиан Лалев (НБУ) – компютърна визия – интерактивна дигитална инсталация – “Свободната музика на движението”
- Любомир Драганов (НБУ) – интерактивна “реалкино” инсталация
- Албена Баева, Петя Боюкова, Димитър Манев, Свилен Иванов –Аудио-визуална композиция “Страх – екстензия на въображението”
- Янко Велков – Янеца / Веселин Димов – фасаден театър.
- Кафе-аперитив “Прованс” – утилитарен вечерен перформанс на екипа на “Балкански Битов Комбинат за Култура”. С участието на призаци от персонажите на различни представления в Театъра на Голия охлюв и ТД.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Промени в програмата неизбежно ще има. Тя е съвсем непълна. Надяваме се повечето промени да са към по-добро. Това би било още един аргумент в подкрепа на тезата...
09 май 2009, събота
06 май 2009, сряда
Emergency Crisis Edition (Sofia) Underground 2009
24 април 2009, петък
Vialka /fr. & Дует Дворжак @ Fans
27 април 2009, понеделник
Club Fans
Бул. Васил Левски 114
вход 10 лв.
20:00
ДУЕТ ДВОРЖАК /bg
Минимален инди проект, първа поява след 2005
21:00
VIALKA /fr
Турбо фолк микро оркестър
www.vialka.com
22:00
NO PERSON /bg
Експериментална декламация
Studio Dauhaus
ЛОШ СЕРВИЗ
=============
April 27, 2009, Monday
Club Fans
114 Vassil Levski blvd
Entrance 10 lv.
20:00
DUET DVORZHAK /bg
Minimal indie project from Sofia, first concert appearance since 2005
21:00
VIALKA /fr
Turbo folk micro-orchestra
www.vialka.com
22:00
NO PERSON /bg
Experimental declamation
Studio DAUHAUS
BAD SERVICE
08 април 2009, сряда
MoHa!
MoHa!
APRIL 14, 2009, TUESDAY, 20:00
Knyazhevo Culture House Sofia
375 Knjaz Boris III blvd
Entrance: 5 lv

MoHa! play somewhat loud music influenced by incredibly varied sources.
Some say the duo deal in sonic splatter, some say this is gibbering and twitching and going off and things good/bad, shape-shifting and gear changing, sharp blasts of savagely intense composition.
"In order to understand the characteristic of moha we should know what we are ignorant of when there is moha".
MoHa! is A.S.H on guitar/keyboard and M.J.O on drums/SC3.
www.n-collective.com/moha
www.myspace.com/themoha
www.runegrammofon.com
лош сервиз
30 март 2009, понеделник
Когато ценностите добият форма

Какви ценности носи съвременното изкуство? Дали етичните гледни точки са видими в естетиката и може ли изкуството да покаже промяната в ценностите на едно общество? Проектът е покана към българските художници да се замислят над този въпрос и да го претворят в творба. Кураторът Щефан Боненбергер ще представи уникална концепция, която предвижда художествените творби, поместени в малки сандъчета колкото кутии за пури, да се гледат сякаш през шпионка.
Щефан Боненбергер е „странстващ“ художник, който през последните 15 години е бил куратор на 8 големи художествени проекта от Швеция до Италия, от Уругвай до Индия. Успоредно с това снима редица филми за изкуство. Девизът му за проекта в България гласи: „Естетика без етика е козметика! В пост-пост-капитализма изкуството се превръща в стока, която представлява ценностите на тази идеология: алчност, хищничество, печалба, егоизъм, илюзия вместо действителност. Има ли изкуство, което да се разбунтува и да защити други ценности?“
Участници:
Николай Шушулов, Васко Славков, Георги Георгиев – Жорас, Дан Тенев, Пенка Минчева, Илиан Лалев, Силвия Лалеваa, Бора Петкова, Емил Миразчиев, Велизар Димчев, Лора Пармакова, Надя Генова, Наташа Кюпова, Дейвид Хейуд, Веселина Сариева, Симеон Стоилов, Александър Вълчев, Дойчин Русев, Яна Костова, Станимир Генов, Красимир Терзиев, Надежда Олег Ляхова, Симеон Симеонов, Михаела Власева, Иван Русев, Анна Покровнишка, Венелин Шурелов, Любен Стоев,
Райчо Станев, Елена Панайотова, Красимир Добрев, Петър Цанев, Аделина Попнеделева, Вероника Цекова, Иван Кюранов, Рада Дичева, Яна Юнакова, Викенти Комитски, Виолета & Такор Кюрдян, Иван Мудов, Светлана Мирчева, Джеки Стоев, Теди Лихо, Кирил Кузманов, Стела Василева, Йово Панчев, Добромир Иван, Христо Нeйков Нeйков, Правдолюб Иванов
25 март 2009, сряда
12 март 2009, четвъртък
хора и улици...

Vilnius изложба
(13 - 31 март)
откриване: 13 март, 19:00 часа
в: Арт Хостел
Настояща Европейска столица на културата. Чаровен, с разнообразната архитектура на трите си централни квартала, оформящи един от най-големите стари градове на континента. Учудващ с футуристичните си финансови центрове. Плашещ с унилите си панелени предградия. Космополитен град с много зелени площи, скрити дворове и криви улици - дом на уникални примери за улично изкуство, създадени от уникални хора. Втора спирка от серията изложби street documents е един по-малко познат у нас град - столицата на Литва Вилнюс. Литовска музика и визия за откриването. С подкрепата на Студио Dauhaus.
Vilnius exhibition
duration: 13.03.09 - 31.03.09
opening: 13.03,09, 7 pm
location: Art Hostel
Lithuanian music and vision during the opening. Supported by Studio Dauhaus.
04 март 2009, сряда
Disco in Sofia?
03 март 2009, вторник
Sofia Underground performance fest 2009
Пърформансът в електричното поле: екстензии, нови медии, виртуални време-пространства и човекът в тях.
Новите медии, промениха радикално съвременното изкуство през последните няколко десетилетия. Тиражирането на електронни образи, електронния звук, безграничната възможност за съобщаване и пребиваване във виртуални време-пространства – всичко не само бе взето на въоръжение – но и промени естетиката на изкуството, промени основата на артистичния изказ. В областта на пърформанс арта, при която живото действие е особеност на метода, художниците се снабдиха с всякакъв вид “екстензии” на електрическа, електронна и цифрова база – от най-прости устройства до свръх-технологични постижения, дехуманизирайки го до степента на киборг.
Международният Фестивал на пърформанса Sofia Underground обявява конкурс на тема: “Electric. Пърформансът в електричното поле: екстензии, нови медии, виртуални време-пространства и човекът в тях.”
Приемат се проекти от всички области на изкуството на живото действие: хепънинг, пърформанс, ситуация, sound art и т.н., които базират изразителността си на новите медии, на електрически, електронни и дигитални технологии, които рефлектират идеята за вторична време-пространствена среда на като естествено пространство на съвременния човек и артист.
Предлагаме следните хипотетични тези, които да взаимодействат с идеите и мисленето на уважаемите кандидати:
“Чрез електричеството деецът разтяга своите сетива и органи. Тези неговинови патерици са в епистемологичен конфликт с първата му природа (натурното) и я променят радикално. Човекът, деецът се променя изоснови, но трудно разбираемо за себе си. Електричеството променя човешката идентичност. Човекът е почти напълно сляп за тези промени тъй като взима новите си патерици по принуда и в движение, не можейки да се види отстрани. Художникът разбира тези промени и освобождава роботизирания човек от плена на машината връщайки му човешкото. Художникът събужда способностите за осъзнаване, чрез експерименти-пробиви в областта на взаимодействието на човека с новите екстензии. Новото електро-акустично пространство прави достъпно всички времена. Художникът остава единствен техен тълкувател. Електричеството захрани изкуството и го спаси от неминуема смърт. Изкуството освобождава човека от плена в електричното поле. Електро-човекът, електрически екстензираният човек, киборгът може да се освободи от робството на новите медии само чрез изкуството.”
Краен срок за изпращане на проектите: 30 март 2009!
Моля, изпращайте на следните адреси:
ruenov@yahoo.com - Руен Руенов / yovopanchev@yahoo.com - Йово Панчев
09 февруари 2009, понеделник
street documents #1
Studio Dauhaus подркрепя проектаоткриване: 12. февруари, 19ч.
Ако градът е жив организъм, то неговите жители трябва да са кръвни клетки, а улиците му - вени. За да улови духа на един град човек не бива само да стои в някоя кръчма и да пие най-известното му питие, но и да прояви повече любопитсво и да разследва улиците му. Проектът street documents представя пред публиката страстта на един фотограф да документира, да се опитва да улови мига. Страстта на пътуващия за малко да бъде част от един град и да усеща неговия ритъм, да вижда хората му и уличното изкуство по улиците му по един различен начин. Първа спирка от проекта е четвъртият по големина град в Германия, метрополиса на Северно Рейнска-Вестфалия Кьолн. След скорошната изложба за улично изкуство в Барселона първата изложба от серията street documents ще донесе част от стария на години, но млад по дух катедрален град в уникалното мазе на Арт Хостел. Специална прожекция и музика ще съпътстват отkриването.
duration: 12.02.09 - 05.03.09
If a city is a living organism, then it's inhabitants must be it's blood cells and it's streets it's veins. In order to catch the spirit of a certain city one should not only sit in a pub and drink the most popular local drink, but be curious and investigate it's streets. The project street documents represents the passion of photographer to document, catch the moment in time. A traveller's passion of feeling the rhythm of a city, of seeing it's people and the a the way of artistic expression on it's street through another point of view. First stop of the project is Germany's fourth largest city, North Rhine-Westfalia's metropolis Cologne. Following the recent exhibition on Barcelona's street art this exhibition will bring part of Cologne's spirit to the Art Hostel's unique basement. Special screening and music will be part of the opening.
street documents - a project supported by Studio Dauhaus
04 февруари 2009, сряда

http://izlugan.com
06 януари 2009, вторник
Konichiwa Peaches

18 ноември 2008, вторник
survival project
13 ноември 2008, четвъртък
извинете / станимир генов в "пистолет"
Станимир Генов 14 ноември – 10 декември 2008
откриване – 14 ноември, петък, 19 ч.
ПИСТОЛЕТ ул. Рилски Езера 16
http://www.pistolet.cult.bg/
Пространствената инсталация на Станимир Генов "ИЗВИНЕТЕ" създава абстрактна и минималистична среда, която предизвиква у попадналия в нея зрител състоянието на „ИЗВИНЯВАЩИЯ СЕ ЧОВЕК" – състояние, превърнало се в нов природен белег, дотолкова типичен, че не се разпознава. "Извиняващият се човек" надгражда "разумния човек" в неговия цивилизационен път. Един вид.„Извиняващият се човек" има тик, с който риагира на всеки шум.
Работата на Станимир Генов вижда състоянието на „извиняващия се човек" като патология, чиято проява може да е кротка или агресивна (депресия). „Извиняващият се човек" внимателно се движи между останалите тела в опит да не влиза в контакт с тях. В случай на досег ... ако не може да отвори уста, за да каже „извинете", значи пролива сълза в отчуждения си вътрешния свят и/или протяга крак за ритник.
Леда Екимова (самият автор няма какво да каже)
Изложбата се осъществява с подкрепата на Studio Dauhaus.
Повече за Станимир Генов на http://www.pistolet.cult.bg/
11 ноември 2008, вторник
Kicking Off: Dauhaus Podcast #01
02 ноември 2008, неделя
---FOSSIL--- изложба на Евгения Сърбева
23 октомври 2008, четвъртък
Mini SOunD Fest - venue change
Mini SOunD Fest

05 октомври 2008, неделя
TALIBAM! Is a FUN BAND THAT ENTERTAINS...
23 септември 2008, вторник
Son:DA v Sofia 30 Sept. / Action nr-8 on tour

Studio Dauhaus – independent culture and contemporary art platform presents
Son:DA on tour with their »action nr.8«
»action nr.8« is a performative tour with 12 performances at the different locations around the region. Basis for »action nr.8« is a simple audio-video interface and an instrument(tabel) build and placed in a new space, at the new time and in a new context. Video signal becoms audio signal and audio signal becomes video signal. A Public rehearsal as a performative moment, tour as a making and building up a structure of audio-video composition. More on http://sonda.kibla.org/performances.html
»son:DA belongs to that area of art characterised by the linking of various technologies and media, as well as a new approach to a group work. son:DA creates art with partners who change according to the needs of the project. son:DA is replacing traditional authorship with various forms of participation.« Zdenka Badovinec.2006 »action nr.8« belongs to the series of audio-video constallations(instruments) that son:DA has created and used with guests in the last four years.
08 септември 2008, понеделник
Център за управление на космическите случайности

Хироши Хасегава е важна фигура за японската експериментална сцена, в рамките на която твори повече от 20 години. През 1990 г. създава легендарната нойз група Cosmic Coincidence Control Center (C.C.C.C.). В нея взимат участие и съпругата му Маюко Хино (bondage звезда), Фумио Косакай (също член на друга известна японска група -Incapacitants) и Риуйчи Нагакубо. Членовете и възприемат нойза като емоционално и спонтанно преживяване, виждане противо оложно на това на европейските и американските им колеги, за които той е интелектуален акт.
През 1993 година Хироши създава проекта си ASTRO, в който използва основно аналогови синтезатори. След разпадането на C.C.C.C. това остава неговия основен проект. Взема участие и в различни колаборации - Senssurround Orchestra (отново с Маюко), South Saturn Delta (с Masonna), Astral Travelling Unity (с Junzo Suzuki) и други. София и Истанбул са едниствените градове в Източна Европа, в които Хироши ще направи пърформънси през есента на 2008 г.
http://www.myspace.com/astrojp
martin l е самостоятелен проект на Мартин от българската харш нойз група Gokkun. Той ни потапя в дебрите на звука създаван от затворените електрически вериги, представени от използваните няколко no-input музикални миксера. Ефектът е минималистична музика наситена с крайно високи, дори болезнени честоти, понякога разнообразена с ритмични конструкции, отново плод на управлението на миксерите.
Skylined е артистичният псевдоним на човека, който стои зад небезизвестния онлайн лейбъл Махорка. За хората, които не го познават - изданията там вече станаха 65. Включени са имена от целия свят. Как звучат? Хмм, от абстрактно стържене и амбиент за асансьори до филтрирани гласове и инструменти. Да не се ограничаваме в стилове и определения. Думата е една - Махорка.
http://mahorka.cult.bg/
http://www.archive.org/details/mahorka
Дата: 22.09.2008
Час: 21:00
Локация: STUDIO DAUHAUS>> Читалище "Братя Миладинови", Княжево
Вход: 5 лв.
31 август 2008, неделя
UP TO FULL EVAPORATION / ДО ПЪЛНО ИЗПАРЯВАНЕ / ИЗЛОЖБА НА БОРА ПЕТКОВА
ДО ПЪЛНО ИЗПАРЯВАНЕ /
ИЗЛОЖБА НА БОРА ПЕТКОВА /
В ГАЛЕРИЯ "РАЙКО АЛЕКСИЕВ" - СБХ
1-12 СЕПТЕМВРИ 2008Г.
ОТРКИВАНЕ - 18.30ч.
СЪС СЪДЕЙСВТИЕТО НА
STUDIO DAUHAUS
13 юли 2008, неделя

До гореспоменатото пространство се стига с не по-малко култовия трамвай номер 5, последната спирка.
12 юни 2008, четвъртък
One More Live Act
Новината е, че заедно с Джъстис Йелдам за "концерта" в клуб 8th Ball на 18. юни пристига и още един експериментатор в обалстта на мрачния експериментален звук.Passenger Of Shit (самоопределящ се като trandy fuckwit от южна Австралия) от Shitwank records определя стила си като дънг кор.Нещо като лек дарк кор и електро, много лигаво и... както и да е.
Преценете сами:
http://profile.myspace.com/index.cfm?fuseaction=user.viewprofile&friendID=98972016
Забранено за хора с чувствителни уши и слаби сърца!
09 юни 2008, понеделник
"crossing the line between music and bloodsport!"

ШУМ ⇪
Дата: 18.06.2008
Начало: 19:00
Локация: "8th Ball" (ул. "Кирил и Методий" 27)
Вход: 6 лева
За пореден път Студио Даухаус кани почитетелите на новото и нестандартното в изкуството на едно уникално по рода си събитие. Този път на фокус е експерименталният звук. Или по скоро шум. Суров аналогов, груб, непоносим, дигитално изкривен, смазващ... епитетите за ноиза са много, а хората които го понасят - толкова по-малко. Особено в нашата прегазена от джипове и далавери държава, където повечето хора са прекалено заети да се грижат за насъщния и нямат време, търпение и широчина на мирогледа за да намерят себе си в някаква подобна форма на алтернативното изкуство...което се цени все повече където и да било другаде.
Австралиецът Джъстис Йелдам ще "свири" пред българска публика за втори път. Уникалният му метод на изпълнение (правене на шум) вече му е спечелил слава и осигурил участия в целия свят. Някои от участията са записани на плочи, издадени в ограничен брой за някои от най-големите експериментал и ноиз лейбъли.
Преди вски свой "концерт" Джъстис Йелдам (известен още като Лукас Абела) се разхожда из града, в който ще "свири" и търси места с разрушени, стари сгради или строежи. Сред строителните отпадъци той намира подходящо за целите си стъкло. То е неговият инструмент. За него той залепя високочуствителен микрофон, който е свързан с контролери, висящи на кръста му. Намазвайки стъклото с лубрикант той започва да търка лицето си в него и по този начин да издава суров аналогов шум, който контролира дигитално с лаптопа си. Стъклото не остава безразлично на неговата нездравословна обсесия да го хапе и смуче . Тялото му се гърчи и изразходва много енергия, която се усеща от публиката, заедно със звука, който произвежда. Който е бил преди две години на Tyni Noise Fest в клуб Грамофон, също е бил потресен от този звук и енергия.
Някои казват, че Джъстис е тромпетист хванат в капана на двуизмерна вселена.
Ние просто ще ви препоръчаме да видите сайта му:
http://www.dualplover.com/justice.htm
или неговия май спейс:
http://www.myspace.com/justiceyeldham
От българска страна ще имаме три участника, едновременно различни (в начините, по които създават своите шумове) и безкомпромисни в своите звукови експерименти. Първи ще чуем t,b.a. Неговият стил е harsh minimalism, представянето му на живо е динамично, минималистично и преди всичко, крайно експериментално. След него на сцената ще се качат 'ветераните' Gokkun. С няколко лайва в България и участия на нойз фестивали в чужбина, те вече са твърдо заявили присъствието си, твърдо заявили са и грубия си стил. Болезнено ритмични понякога, в друг случай директен мозъчен терор, при всички положения обаче най-силното доказателство, че в България нойзът съществува. Третият проект - Havoc On Fire е създаден през 2006г. Вдъхновен е от индустрията, която ни заобикаля и от шумовете на мръсното ни ежедневие, за които сме оглушали, а всъщност изграждат нашия живот. За него това ще е дебютът на сцена, за нас една конска доза progressive live industrial.
23 май 2008, петък
SOF_NY_LON_art_in _the_nylon_era
представят
SOF_NY_LON / мероприятие за човека и неговата среда и обратното.
събота 24 май, 20.00ч
клуб Deep Down, вход свободен,
("Дупката" на Витошка, под Upstairs).
арт шоу с участието на:
Ambient Anarchist с Виктор Георгиев,
Виктория Книш, Невена Атанасова,
Рената Томановска, Кид Кембъл,
Yves O, Продан Марков,
Любомир Драганов,
и други.
и специалното участие на
Илиян Урумов и Дойчин Русев
16 април 2008, сряда
Сън За Щастие

Откриване:
20:00ч , 20. април 2008
Галерия "Пластелин" /ул. "Цар Симеон" 48/
Изложбата ще продължи от 20 до 30 април 2008.
може да бъде видяна почти всеки ден от 18.00 до 21.00 часа.
С участието на:
Ани Коджабашева, text.
Виктория Книш, ( c-print)
Зара Александрова, (painting) - novite si neshta (na saita gi ima) - Bluegaria.
Ива Братанова, (c-print)
Иглика Коджабашева, (wallpaper - painting)
Калина Христова, Grrafika / print
Любомир Драганов, video
Михаил Новаков, - C-print
Нева Балникова, - mircro installation
Николина Колева, - painting
Петя Савова, C-print
Светла Попова, C-print
Стела Василева, video
София Борисова. video
Изложбата тълкува влиянието на медиите върху начина, по който се изразяваме, работим и живеем. Коя е реалността на последните няколко поколения? В среда пренаселена с образи и данни без да засягат търсенето на истината единственият начин да се съществува наяве е да се мечтае. Сън за щастие
Закриване:
"No Home Swing 3 / Dreamers United" party
22:00ч, 30 април 2008
@ Арт Клуб /ул. "Иван Асен Втори" 6/
line-up: YvesO, Khan Asparuh /Studio Dauhaus residents/& special guest
/free entrance/
11 март 2008, вторник
Afterparty 2
09 март 2008, неделя
No Place Like Home

няма такова място
сантиментално и носталгично изкуство
изложба
11 март – 23 Март Център за култура и дебат “Червената Къща”
откриване 20.00ч.
13 Март – 22.00 в Арт Клуба на Иван Асен ІІ
No home swing на Студио Даухаус с:
YvesO, DJ K and special guest Han Asparuh
“Няма такова място” или No Place Like Home / No Home Like Place / представя втората проява от серията Дебюти в съвременното изкуство организирана от Център за култура и дебат “Червената Къща и Студио Даухаус – платформа за независима култура и съвременно изкуство.
Тази изложба се концентрира около сантименталното и носталгичното, темата за връзката между дома и намирането на себе си и проблемите около неговото търсене – географски, хронологически, емоционално, визуално и т.н. Няма такова място - No Place Like Home / No Home Like Place представя отговори на съвременната ситуация, в която къщата или средата престават да бъдат дом, а абстрактното понятие
свързано с принадлежността и идентичността на човек започват да добиват все по-вътрешни измерения. Топографията на дома се трансформира във вътрешен ландшафт, система от спомени, образи и проекции. Ефемерна собственост, защитена от повратностите на пазара и действителността.
Атанас Тотляков / Станимир Генов / Ива Николова / Михаела Власева / Милена Крумова / Никола Апостолов / Георги Воденичаров / Викенти Комитски / Кристина Ташева / Ани Коджабашева / Ненчо Балкански и Румен Марков / Виктор Георгиев / Продан Марков.
Сред представените работи ще има видео (Станимир Генов, Никола Апостолов, Ива Николова); инсталации (Миряна Михайлова, Викенти Комитски); принтове (Милена Крумова, Кристина Ташева, Георги Воденичаров); и по-традиционни форми. Творбите на Михаела Валсева, Викенти Комитски, Станимир Генов, Виктор Георгиев и Никола Апостолов са създадени специално за изложбата.
18 февруари 2008, понеделник
The Afterparty
11 февруари 2008, понеделник
19 януари 2008, събота

Отворен конкурс
селекция за дебюти в съвременното изкуство
Студио Даухаус – платформа за независима култура и съвременно изкуство,
Център за култура и дебат “Червената къща”
представят темите за изложби / събития януари-май 2008 г :
- Не се обръщай с гняв нaзад / темпорални деформации – пробеми c / на времето / личностни измерения на времето.
Краен срок: 30 януари 2008
- No Place Like Home / No Home Like Place / няма такова място... носталгично и сантиментално изкуствo.
Краен срок: 15 февруари 2008
- Сън за щастие – телевизия – поезия – поетика на образа / медиите, съвременното изкуство и човек.
Краен срок: 15 март 2008
- SOF_NY_LON – свръхконсумация – суперпродукция – база/структура и суперструктура – найлон.
15 март 2008
Всякакви проекти (придружени с кратка биография) се приемат
в дигитална форма на: yovopanchev@gmail.com
Повече инфромация на http://studiodauhaus.blogspot.com/
Осъществяването на програмата се подпомага финансово от
Фонд за подкрепа на дебютни проекти:
Националенфонд “Култура” , Гьоте-Институт България и Фондация ”Култ.бг” и със съдействието на Швейцарска културна фондация “Про Хелвеция” клон България.
08 януари 2008, вторник
03 декември 2007, понеделник
дебютни проекти
26 ноември 2007, понеделник
Обърнатата метафора:или до там и обратно от конференцията New Dimensions of the Intercultural Dialogue in Bulgaria and South-East Europe", Sofia, 15-1
Студио Даухаус или до там и обратно
Не съм убеден от каква позиция е подходящо да се включа в това събитие, тъй като имам чувството, че Студио Даухаус – мероприятието и идеята, която представлявам се превърна в популярен феномен, любопитен за някои, но за мен леко овехтял. Заради това ще се опитам да предам случая телеграфично, а после да поговоря за темите, които свързват това начинание с въпросите засягащи срещата.
Първо бих искал да благодаря за поканата и интереса към Студио Даухаус. Ще се опитам да използвам предоставената трибуна, за да си позволя да говоря от името на обърканите хора от моето поколение и среда, които се опитват да провеждат културна дейност по принцип защото имат вътрешната потребност да го правят независимо от утилитарните капацитети придадени на масовата културната продукция в днешно време. Като представител на неформална организация използвам ненаучен стил, и риторика, които не бива да приемате като знак на неуважение, напротив, така говорим когато търсим диалог.
За да представя дейността на Студио Даухаус ще премина през няколко текста които маркират линията на това мероприятие в донякъде динамичен план.
Студио Даухаус има кратка история, но поради своята първоначална неустановеност можах да го определя или вкарам в рамката на протеста, на отричането от системата на доминиращия лош вкус и арогантна социална нестправедливост. Новата система, ъпгрейдна / смени версията й с по-трудна за съпротива, с нови правила и вид, но продължи да носи огромно количество от наследените отношения, масови поведенческа комплекси, култ към провинциализма и безотговорността. Като концептуална рамка в противовес на тази неблагоприя тна културната ситуация заявихме тотална отвореност и ред други параметри реципрочни на общоприетите в новия обществен строй. Това стана като обявихме позицията на отворена платформа за съвременно изкуство и независима култура и определихме пространството в бившата чорапена фабрика в Павлово за “Независимо пространство за изкуство” . Проведения близо двегодишен “Отворен конкурс за проекти в областта на съвременното изкуство” премина без почти никакви критерии като реакция на повсеместното конкуриране и кандидатстване за проекти, измерване на изкуството в пари и слава. Там бяха представени самостоятелно и в колективни събития около 60-70 на брой повече от 200 творци и самодейци от различни сфери на изксутвото, държави и статус. От ъндърграунд готик или рап музиканти до най-добрите ни съвременни поети и професори в европейски академии. Разбира се заслугата за това разнообразие, далеч не беше в нашата концепция, някои условия, като липсата на други такива места, както и вида му насочиха голям поток от събития и очаквания от Студио Даухаус. Тоталната децентрализация и доверие в хората, които искат да се представят под някаква форма като творци също популяризира идеята допълнително.
Първоначално проектът за представяне на различни форми на съвременно изкуство в Независимото пространство имаше две основни насоки. Първата бе да предостави платформа, отворена сцена за изява на неутвърдени млади артисти наравно с познатите имена в българското и глобалното културно пространство. Втората насока на проекта бе мапингът на дебютиращите и утвърдени творци и представянето на тяхната дейност в еднин обзорен документален материал.
Тази програма имаше има амбицията да представи публично по-значимите и оригинални решения на най-нестандартните и неконвенционални творци. От гледна точка на концепцията за мапиране или моментна снимка на съвременната културна действителност беше интересно да се привлекат проекти от различните екстреми, субкултурни събития, маргинални автори и стилове, декаденти и фантазьори – хора на ръба на приемливото и отвъд демаркацията между въображение и действителност.
Записването трябваше да се осъществи чрез документални видео интервюта на кандидатите, в които те сами да представят и предлагат проектите си в свободната форма на разговора. Реализирането на проектите и прегледа на всички участващи имаше ценен обзорен потенциал. В идеята за тази инициатива бе вложена концепцията за търсенето на средата. Означаването и /или ситуирането на съвременното изкуство в България може да стане възможно в рамките на по-широкото представяне на модерната културна действителност. Затова използваме картографирането на крайностите като концептуална рамка – граница, която очертава полето на действие на по-ординерното съвременното изкуство и изобщо съвременни прояви на изкуството, а не непременно “contemporary art”. Представяйки и двете заедно в документален материал бе замислено като добър източник за темите и проблемите на изкуството в началото на двадесет и първи век. Изобщо разрез на естественото приемане на тази епоха като нова.
Инициативата беше обвързана с ограничение във времето от около 18-20 месеца. Закриването на програмата съвпадна със закриването на Студио Dauhaus – независимо пространство за изкуство. То се отбеляза със събитие определено от нас като абсолютният кураторски проект в контекста на културната действителност в България (на второ място след събарянето на Мавзолея на Г.Димитров). Това бе демолирането на сградата където се помещаваха няколко ателиета на художници, музиканти, занаятчии, за да се разчисти място за строеж на нови жилища. Решихме да разгледаме процеса на разрушаване на сградата като едно разтваряне в пространството. Контаминация на града с духа на Даухаус. Съответно от това произлезе нова тема. Този етап от съществуването на Студио Даухаус беше уседналият период, но за да не скучаем предложих търсенето на ново място да бъде съпроводено с активен номадски период и по-радикална риторика. Следващият откъс от текст маркира втория етап на себеизмислянето на Студио Даухаус.
Чета част от памфлета публикуван преди два месеца във 39 грама и в интернет.
Студио Даухаус – независимо пространство за изкуство премина в категорията “невидимо. След събарянето на сградата, където се помещаваше този храм на самодейността бе решено Студио Даухаус да продължи своя път из прерията на българското съвременно изкуство и независима култура като изтрие от името си опашката: “независимо пространство за изкуство” и я замени с лозунга: “платформа за независима култура и съвременно изкуство!”. Това означава, че докато търсим ново хале или друг подходящ обект в условията на все по-безкомпромисния мексикански капитализъм “Студио Даухаус – платформа за независима култура и съвременно изкуство!” хваща гората и започва да функционира на индиански принцип.Естествено бих искал тази елегантна метафора да означава, че ставаме все по независими и бойки, по-свободни, направо волни в дръзките си акции и мероприятия и удряме по цялата закостеняла чалга империя на консюмеризма. Уви, за нас индианския принцип означава номадство в търсене на не-ометени от бизоните поля за действие, промъкване на пръсти, следотърсачество за истински стойности, измъкване от семиотичните засади на новата ситуация в нашето собствено и глобалното общество.
Баснята за уестърна, я започвам защото от както направихме Студио Даухаус преди две години имам чувството, че много съм остарял. Толкова много, че мога вече да разказвам истории по един друг начин, все едно никой не е доживял да потвърди със сигурност дали са верни. В теорията на киното уестърна се появява като екстернализация на силния обществен (и индивидуален) порив към простора, свободата, приключението, наивността и невинността, изобщо, романтиката в хероизма. През златните години на уестърна този мащабен порив се явява като естествена реакция срещу затварянето, свършека на пространството, на възможностите и клаустрофобията на Америка и американския живот. Затова характерно за уестърните, които като жанров профил стройно рефлектират популярната нагласа и темперамент, е че показват в едно свършека и новото начало. Препускането с коня към хоризонта е новото начало за американеца, които лека по лека изтиква и избива индианците докато не ги затвори в резервати. Макар и “дивия запад” като епоха да продължава не повече от двайсетина години, тази историческа действителност остава любима за много хора не само в Америка, но и по целия свят. Реминисценцията за неопетнения хоризонт, които се прекосява от “нашия” герой и се превръща в символичен свършек-начало се е утаило в нещо като съкровена духовна потребност с универсални мащаби.Обаче, както се разбра, ние сме индианци и въобще не ни харесва филма. Не ни харесва клаустрофобията на българина и нашето време претрупано с фалшиви възможности и хоризонти. Не ни харесва това, че обикновените българи са все повече като лошите янки от уестърните, а това ги прави като цяло несимпатични. Не ни харесва, че колкото повече границите се отварят, малката ни културна действителност отеснява, индианците се предават, или се затварят в резервати. Не ни харесва, че тук няма ляво или дясно в политиката, в обществото, в неговите “духовни еманации”, с които толкова обичаме да се занимаваме. Не ни харесва, че се превръщаме в бананова република с имитативна, консуматорска и развлекателна култура и вкус без каквато и да е съпротива. Не ни харесват новите припознати ценности на сапунен сериал, патетичен патриотизъм и еснафска меркантилност. Не ни харесва, че индианците много пием и играем лошите в уестърна, затова не ни дават главни роли, а когато се наложи изпълняваме и каскади. Не ни харесва как някакъв свършек дойде, но май не мина съвсем и ново начало така и няма. Кои точно хоризонт беше прекосен, като продължаваме да сме в пустошта на същия каньон?Следват поименни благодарности на хората участвали в създаването на Студио Даухаус.
Както може да се отбележи, този пост колониален памфлет е протест против, а не за нещо конкретно, всъщност това го характеризира до някъде като пост колониален. Независимо от неназоваването на някаква посока или заявка за поведение, тескта произведе импулса, които да накара Студио Даухаус да продължи да съществува и след като изигра някаква преписана придадено-култова роля, която се оказа с много по-голям резонанс от колкото си представях, че и най-амбиционзното менажиране на независимото пространство за изксутво може да получи. Стигам до тук, защото смятам, че точно това е отговора на проблема с културния конфликт. Това е и метафората, обърнатата метафора от заглавието – едно малко, но спонтанно решение на мрачен културен конфликт – създаването на среда, на (безусловни) условия за диалог и среща на поколения, вътрешни и външни мигранти, социални и културни маргинали, лица от художествено-творческия естаблишмънт, бачкатори, изобщо голям спектър индиански племена(тоест вътрешни малцинства), които се оказват заедно и с равни права на едно място, което се явява независимо пространство, и на всичкото отгоре има някакво неразбираемо име, защото в началото щяхме да правим нещо между чайна и джаз клуб. Сега разбира се, определението е, че дао-то е средния път на мъдрия изток, а хаус - конгломерираща европеидна наставка, която напомня на постоянството и комплексността на Баухауса.
Средата, като място и средата като контекст съвпадаха като настроение по причини, които не можах да установя. Подозирам архитектурния вид на мястото – завода построен 1928 беше изпълнен в стила на консктруктивизма и в пропорциите на златното сечение. Така или иначе формата на поставяне на някаква рамка, в нашия случай концептуално-политическа, оказва ефект при наличие на културен конфликт или просто липса на среща между различни вътрешно- културни малцинства. Особено важно за мен е търсенето и срещата на граничните форми, субкултури, приложни философи и фантазьори заради генерирането на различни от мейнстрийма реалности, перспективи и хоризонти. Срещата на поколения и манталитети и особено мобилизирането на позитивни и негативни маргинализирани малцинства (утвърдени творци и културтрегери - интелигенти с автентичния пиян и дрогиран ъндърграунд) е срещата на победените, но и на непобедимите. Това зависи от рамката, от средата, в която те се застъпват.
Обратната метафора, тоест съд, в които се пренася или съдържа нещо, средата се явява като агент на културния трансфер. Външната инспирация за този модел дойде от Канада, по-конкретно, Монтреал – среда в която културния живот и продукция се вихрят в креативен ураган, цялото общество е “гражданско”, резонира атмосфера на мобилизация. Разбира се, поставени са в определена среда: заплаха от асимилация и дерзание за национална, квебекска идентичност. Затова навиците на широко произвеждане и потребление на изкуството – заличават или преодоляват границата между високо и масово изкуство. Това деление, твърде често присъства и тегне над култури с ограничен човешки и финансов ресурс, присъства като конфликт, като схизма в културното пространство и генерира затваряне на кръгове, отказване от диалог, клаустрофобия. Културния трансфер на ляв модел на среда в София беше успешен до там, че предизвика у много хора интерес към изкуството като към приятно преживяване и дори възможно собствено убежище. Правенето и потреблението на изкуство, изобщо участването в тази среда фунционираше по някакъв начин като поле за диалог между вътрешните малцинства и личности.
Преминавам към личности, защото смятам, че когато разглеждаме темата за новите измерения и интер-културния диалог, е удачно да се постави по-сериозен акцент върху единицата носител на определена култура, идентичност и т.н. – индивида – сам.
За разлика от груповата идентичност и податливост на групова изолация, манипулация, конфронтация, натиск и прочие, човека има психологически капацитет и спектър от роли, които могат да направят идентичността му /й динамична. Въображението – основно човешко качество не е за съжаление групов феномен. Макар да споделяме някой абстрактни стойности и понятия и това споделяне да ни съидентифицира на принципа на общите ни имагинарни обекти, когато се стигне до културен конфликт междуличностните отношения имат много по-голям шанс да го разрешат отколкото взаимодействия на междугрупово ниво. Гъвкавостта на персоналната идентичност, в сравнение с националната например е несъизмерима.
Във връзка с това искам да отбележа, че в съвременната ситуация глобалното общество (тоест т.нар. западна цивилизация) е поставено пред едно голямо предизвикателство, което според мен трябва да приеме предварително. Европа определя себе си като културен, цивилизационен авангард погрешно. Въображението на нейните обитатели и тяхната лична заслуга са този авангард. Вторичността на националната / културна идентичност пред собственото индивидуално определение е наличния културен модел, които има капацитета да поставя частите от света в контакт.
Да сглоби лентата на конфликтните виждания и мирови наративи в синхрона на безкайния спектър възможни светове, които евентуално да не се противопоставят.
Настъпват нови динамични хоризонти, които се плъзгат по непредвидими социално-икономически треактории, те все по-малко зависят от произхода и груповия културен багаж, стойността на наследството. Разбира се, някои са облагодетелствани като група или индивид от някакво конкретно наследство, други наследяват единствено наследствени болести. Целенасоченото форсиране на естествената тенденция на денационализиране и детрадицинионализиране на груповите идентичности ще даде възможната свобода на индивидуалния заряд за отваряне, определяне и комуникация. Спасяването или отглеждането на динамичната културна идентичност, запазването на контакта, избягването от риска за изолация зависят до голяма степен от взаимоотношенията със средата. Привилегията да се чувстваш добре в един контекст зависи от неговата дефиниция, от начина, по който се възприема и обуславя като среда за работа, живот, памет или проекция. Обърнатата метафора е този вид спекулативно-диалектичен инструмент, с който преназоваваме средата, ситуацията в която сме попаднали волно или не. По подобен начин японците предефинират катастрофалните събития в историята си.
В случая с България,
От една страна малко след началото на прехода се индентифицира завръщането към традиционния дискурс. Той се прояви не само като апологетика на тоталитаризма, и разцвет на вихреща се страстна ориенталщина в поведението, порядките, възобновяващите се традиции, псевдорелигиозността и настъпващата чалга култура. Завръщането на традиционния дискурс в обществото преодоля патоса на прехода, опрочи отношението между хората и политическата система, ориентализира поголовно цялата страна. Не случайно днес имаме примера със ефективността на стачките, който се превръщат в основния обществен инструмент и коректив за сметка на демократичните избори, които загубиха своята стойност заедно с осредняването на политическия спектър. Отново груповата идентичност доказва липсата на потенциал за кохерентен контакт.
От друга страна кризата на собствената колонизация на обществото като културна ситуация обявяването на извънредно положение в духовен план. Тук е момента да изразя благодарност към Доц. Кьосев за въвеждането на термина себеколонизираща се култура. Навярно малко други култури могат да се похвалят с условия, където този термин може не само да възникне, а и да се развие и процъфти.
И накрая до някъде извън, но с отношение към темата, бих искал да разкрия свръх задачата на Студио Даухаус, а според мен и на много хора около нас, решили да останат, да се върнат или да пристигнат в България. Ставя дума за горчивия факт, че нашата страна е маргинализираната част от Европа, а и от цялата западна цивилизация, където ние присъстваме скромно. Щях да напиша “деликатно”, но като се сетих за ансамбъл “Българе” реших, че по-добре е да оставя “скромно”. Целта е от негативен маргинал в цивилизационен аспект ние да се предвърнем в дръзкия авангард на света, в поле за експерименти в културата и изкуството. Средата с неограничени възможности, метафората, която може да погълне и заличи всеки потенциален конфликт– автентичната Суматоха. Цялата власт – на въображението!
04 ноември 2007, неделя
03 ноември 2007, събота
18 октомври 2007, четвъртък
nastro mortal & ambient anarchist
NICO VASCELLARI (IT)НИКО ВАСЧЕЛАРИ, роден през 1976 във Виторио Венето, Италия. Напуска университета, за да се фокусира върху пънк/нойз групата WITH LOVE, в която пее. Една от отправните точки в работата му е интензивния и краен пърформанс, определян като буря от действие, среда и зрител. Ползва различни медии като инсталация, фотография, аудио и видео. NICO VASCELLARI, born in 1976, Vittorio Veneto, Italy . He left the university in order to focus on his singing for the punk/noise band "With Love". This intense performative experience was one of the starting points for his artistic research. He expresses himself by using different media such as installation and photography, audio and video. His performances have been defined as "storms of feedback between performer, audience and environment".
Related links:
Revenge - biennale of Venice 2007 http://www.youtube.com/watch?v=G4C-utE2oac
Cuckoo - Milan , November 2006 http://www.youtube.com/watch?v=13SKqYRRZW8
A great circle - 2004 http://www.youtube.com/watch?v=PqwZThnUdNk
AMBIENT ANARCHIST (BG)AMBIENT ANARCHIST
Една от най-експериментиращите групи на независимата софийска сцена. От началото на съществуването си през 1999 Аmbient Аnarchist има множество участия, между които Remember Sofia Underground, май 2007, IInd AMBIENT FESTIVAL, Sofia, 2005, “Collective-Futures” present “World Bridger”, London, 2004; ’Small World-Solar Stage’-St.George Theatre, London, 2004; Live set-“RampArt”Radio, London, 2004; BBC World Service, London, 2004; club “Toucan”, Cardif, U.K., 2004; club love “The Old Howardians”, Cardif, U.K., 2004; Іst AMBIENT FESTIVAL, 2004; Deep Down, Underground U:nighted Festival, 2004, Djebel Basma Service Festival, 2003; Фестивал за електронна музика ФЕМ 2001; SUB - FEST at the BIG BANG CLUB 2001.узика за анимационен филм “Двуокия”с автор и реж. Тодор Динов, 2003; Фестивал за електронна музика ФЕМ 2002, Музика за късометражен филм “Въпрос или желание” с реж. Любомир Младенов, сц. Ина Григорова, 2002; SUB - FEST at the BIG BANG CLUB 2002 - Експериментален пърформанс НАРКОМОБИЛЕ.AMBIENT ANARCHIST
One of the most experimenting bands on the independent Sofia scene. Since the beginning in 1999 Ambient Anarchist has participated in numerous events, some of which are Remember Sofia Underground, May 2007, IInd AMBIENT FESTIVAL, Sofia, 2005, “Collective-Futures” present “World Bridger”, London, 2004; ’Small World-Solar Stage’-St.George Theatre, London, 2004; Live set-“RampArt”Radio, London, 2004; BBC World Service, London, 2004; club “Toucan”, Cardif, U.K., 2004; club love “The Old Howardians”, Cardif, U.K., 2004; ?st AMBIENT FESTIVAL, 2004, Deep Down, Underground U:nighted Festival, 2004, Djebel Basma Service Festival, 2003; music for the cartoon “The Double Eyed” by Todor Dinov, 2003; Festival for electronics FEM 2002, music for the film “Question or Desire” by Ljubomir Mladenov and Ina Grigorova, 2002; SUB - FEST at the BIG BANG CLUB 2002 - experimental performance NARCOMOBILE; Festival for electronic music FEM 2001; SUB - FEST at the BIG BANG CLUB 2001.***ESKIMO Association for Contemporary Art and Culture tel: (+0359) 0898 471 467www.eskimo.cult.bgPISTOLET Gallery29 Vassil Kirkov Str, Sofiawww.pistolet.cult.bg
17 октомври 2007, сряда
ще открият ново пространство за
съвременно изкуство в София
Nico Vascellari performance
Nastro Mortal live
Ambient Anarchist live
Дата: 20.10.2007 (събота)
Локация: бул. "Столетов" 23 / до Затвора в Банишора /
Начало: 20:00
Вход: 4 лв.
За пръв път в България - дуото Nastro Mortal (Лука Масолини и Джовани Донадини от Тревизо, Италия) - един уникален "концерт" по случай откриването на новото пространство за съвременно изкуство в столичния квартал Банишора. Самите Nastro Mortal описват музиката си като пресечна точка между техните тела и звука, идващ от интензивни манипулации настари ленти, който те преработват със стари аналогови устройства като педал за китара, магнетофон, грамофони.Освен Nastro Mortal на живо ще "свири" и техният сънародник Нико Васчелари, a небезизвестните Ambient Anarchist ще поднесат звукова изненада и от българска страна. Неслучайно организаторите от Ескимо и Студио Даухаус са нарекли вечерта Тhe HoTTest SHit In Town.
http://eskimo.cult.bg/
http://dh.cult.bg/
http://8mmrecs.com/
Иво Иванов / Йово Панчев
19 юли 2007, четвъртък
студио dauhaus -> invisible
Invisible
Студио Даухаус – независимо пространство за изкуство премина в категорията “невидимо” – обединявайки темите на броя / някакъв свършек, но и ново начало / - в нещо като уестърн наратив (после ще се върнем на това). След събарянето на сградата, където се помещаваше този храм на самодейността бе решено Студио Даухаус да продължи своя път из прерията на българското съвременно изкуство и независима култура като изтрие от името си опашката: “независимо пространство за изкуство” и я замени с лозунга: “независима култура и съвременно изкуство!”. Това означава, че докато търсим ново хале, сайвант или друг подходящ обект в условията на все по-безкомпромисния мексикански капитализъм “Студио Даухаус – независима култура и съвременно изкуство!” хваща гората и започва да функционира на индиански принцип.
Естествено бих искал тази елегантна метафора да означава, че ставаме все по независими и бойки, по-свободни, направо волни в дръзките си акции и мероприятия и удряме по цялата закостеняла и лоясала империя на консюмеризма. Уви, за нас индианския принцип означава номадство в търсене на не-ометени от бизоните поля за действие, промъкване на пръсти, следотърсачество. В това се изразява и новия (стар) проект на Студио Даухаус – кастинга суперзвезди на съвременното изкуство, който се надяваме да разтърси културната действителност у нас като индианец - слива за джибри.
Баснята за уестърна, я започвам защото от както направихме Студио Даухаус преди две години имам чувството, че много съм остарял. Толкова много, че мога вече да разказвам истории по един друг начин, все едно никой не е доживял да потвърди със сигурност дали съм преживял историите или ги измислям. В теорията на киното уестърна се появява като екстернализация на силния обществен (и индивидуален) порив към простора, свободата, приключението, наивността и невинността, изобщо, романтиката в хероизма. През златните години на уестърна този мащабен порив се явява като естествена реакция срещу затварянето, свършека и клаустрофобията на Америка и американския живот. Затова характерно за уестърните, които като жанров профил стройно рефлектират популярната нагласа и темперамент, е че показват в едно свършека и новото начало. Препускането с коня към хоризонта е новото начало за американеца, които лека по лека изтиква и избива индианците докато не ги затвори в резервати. Макар и “дивия запад” като епоха да продължава не повече от двайсетина години, тази историческа действителност остава любима за много хора не само в Америка, но и по целия свят. Реминисценцията за неопетнения хоризонт, които се прекосява от “нашия” герой и се превръща в символичен свършек-начало се е утаило в нещо като съкровена духовна потребност.
Обаче, както се разбра, ние сме индианци и въобще не ни харесва филма. Не ни харесва клаустрофобията на българина и нашето време претрупано с фалшиви възможности и хоризонти. Не ни харесва това, че обикновените българи са все повече като лошите янки от уестърните, а това ги прави като цяло несимпатични. Не ни харесва, че колкото повече границите се отварят, малката ни културна действителност отеснява, индианците се предават, или се затварят в резервати. Не ни харесва, че тук няма ляво или дясно в политиката, в обществото, в неговите “духовни еманации”, с които толкова обичаме да се занимаваме. Не ни харесва, че се превръщаме в бананова република с имитативна, консуматорска и развлекателна култура и вкус без каквато и да е съпротива. Не ни харесват новите припознати ценности на сапунен сериал, патетичен патриотизъм и еснафска меркантилност. Не ни харесва, че индианците много пием и играем лошите в уестърна, затова не ни дават главни роли, а когато се наложи изпълняваме и каскади. Не ни харесва как някакъв свършек дойде, но май не мина съвсем и ново начало така и няма. Кои точно хоризонт беше прекосен, като продължаваме да сме в пустошта на същия каньон?
По повод нашия дързък свършек и ново начало, Студио Даухаус – независима култура и съвременно изкуство! би искало да поздрави и да благодари на следните лица (индианци) за особеният им принос към борбата с вътрешната клаусторофобия и интернационалната и повсеместна прерийна пустош:
Калин Ангелов Явор Дичев Ива Андреева Елена Иванова Ралица Русева Ивайло Иванов Георги Воденичаров Любен Аврамов Венцислав Занков Росен Марковски Руен Руенов Нора Тотина Кольо Карамфилов Янко Велков – Янеца Александър Предов Тома Бранкованов Гордън Картър Давид Тер Оганян Елена Панайотова Калина Христова Ивайло Пенев Леда Екимова Диляна Манавска Кателина Кънчева Георги Георгиев-жорррас Диана Георгиева Боряна Росса Олег Мавромати Катя Дамянова Антон Терзиев
Николо Замбина Мариана Нелоска Ненад Ждеро Явор Захариев Райчо Станев Светлана Мирчева Калин Плугчиев Добрин Атанасов Георги Димитров Пейчо Пейчев Светльо Николов Димче Христов Георги Шаров Полина Илиева Петя Савова Кид Кембъл Тимо Кьостнер Владия Михайлова Яна Костова Силвана Тилер Александер Тилер Надежда Павлова Явор Маричков Емил Стефанов Делян Боби Данчо Невена Хари Деси и други.
Екипите нa Ескимо E-80 39 грама Театъра на Голия Охлюв Червената Къща Интерспейс Култура Cult.bg Капител дизайн PBPM HMSU AgitProp Dog squad Гардероб Totally erected Шесто Volksbuhne За Земята Галерия Пистолет и т.н. Ура!














