сряда, 15 април 2015 г.

Sofia Underground 2015



Sofia Underground 2015 : Машини
25-26 април / с допълнителна програма до 2 май
Електро-контролна зала на Националния дворец на културата 
(вход под зала 11/кино Люмиер)
 рисунка Стела Василева за SU 2015

Темата, около която се осъществи селекцията на фестивала за пърформанс и гранични форми на изкуство, се определя както от изчерпването на конвенционалните форми за интелектуална и критическа реакция към обществените процеси, така и от търсенето на нови полета и изразни средства за художествена рефлексия и креативен процес.
Като универсален художествен модел фестивалът Sofia Underground 2015 ползва темата Машини, за да потърси въпросните полета и средства в зоната на разлома или сблъсъка между techne и psyche. Две позиции, чието взаимодействие определя реалността и състоянието ни като обекти и субекти, същества и проекции, отделни единици и части от цялото, творци и материал, живи и не, хора.
Sofia Underground 2015 се реализира в НДК, в неконвенционално подземно пространство, което е едновременно достъпно и потайно. Фактически underground, който доближава физическата до концептуалната среда и оригиналния контекст на фестивала от самото му създаване през 1997. Символичното завръщане на Sofia Underground в подземията на Двореца на културата може да се разглежда като ключ за темата на фестивала през 2015г.
Процесите в произвеждането и потреблението на култура са дълбоко залегнали в основите на обществените катаклизми, в грешките на цивилизацията и ценностния провал на съвременния човек. Тази голяма „културно-обществена“ система се свежда до механичен апарат, който, със своята сила и влияние тотализира едно и елиминира друго в разрушителен безкраен танц. В зрелищна стихия, която обезличава човека, превзема въображението и узурпира волята в своя користна полза. Познахте ли машината?
Както обикновено, селекцията и организацията на фестивала се извършва на кураторски принцип, в условията на ъндурграунда, където предизвикваме културна диверсия – ежегодна кулминация на противоставянето ни на официалната сцена, нейните сценични ценности и бутафорен колорит, на медийната доминация в креативния регистър на човека, на фестивалността (затова правим фестивал), на нехаенето. Sofia Underground 2015 се завръща в недрата на Двореца на културата, за да събуди неговия Ghost in the Shell (духът в черупката му).
По традиция, Sofia Underground, еднa от най-актуализиращите платформи, със своите отвореност и спонтанност, позволява включването на публика, дебютанти, любители, и участието им в творчески процес заедно с изявени артисти. Всичко това, заедно със символичното и физическо завръщане на фестивала в НДК задават посоката, в която се развива и функционира фестивалът като платформа, сцена, художествен и  изследователски проект.

Двудневната, основна програма на фестивала включва международни участници – десетина световни артисти, изявени и дебютиращи, български автори и интердисциплинарни участници, с дебют в пърформанса, както и
програма на студентския фестивал за пърформанс „Шах с пешката“ в рамките на двата фестивални дни. Sofia Underground 2015  през тази година ще се проведе с паралелно събитие в клуб Таралеж – Велико Търново, където ще бъде представен проекта на Богдан Александров „Доминация“ – специфична пространствена намеса предавана на живо в София.

След основните фестивални дни, 25-6 април, програмата на Sofia Underground продължава на 29 и 30 април в Пловдив.

Пост-програма пост-теория: пост-машини (с лекции, прожекции и пост-парти) в The Fridge/Хаспел – 1 май. 2015г.

Връчването на седмия Железен орден за съвременно изкуство ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ 2015 е на 1-ви май 2015 в the fridge/Хаспел на бул. Мадрид №8 от 19часа в рамките на пост-програмата и празненствата „Машина” на фестивала Sofia Underground. Освен присъствето на номинирания за железен орден 2015 е осигурен за прожекция и документален филм (20’) за неговите проекти и реализации.
Друг/ият/ път
Съвременната действителност предлага различни пътища на изкуството и културата, които са модификации на две състояния – официалното изкуство + мейнстрийм и маргиналното изкуство + ъндърграунд.
Основаването на ”Железният орден” преди пет години заяви една възможност за търсене на друг път за легитимиране на хора, идеи и изкуство, които по никакъв начин не могат да се определят като маргинални, нито са разпознати от официалните репрезентативни канали на обществото като важна част като опит за надмогване на провинциалността на битието на деградираща културна идентичност на популация в рамките на 110 хил кв.км с разядена/ерозирала/ ценностна система, чиито свлачища са все повече и по-мащабни. Пътищата в културата и изкуството са блокирани от свличащи се маси с различни имена и жанрове – „Комиците”, риалити формати, умилителни картини с пейзажи, снимки на кучета, деца, манджи...жълтото не е жълто, а калта е версия на истината за живота ни, Слави може би е бинев може и да е трифонов. Телевизионни свлачища, култура на свлачища. .Репрезенативните магистрали на културата впечатляват единствено с дупки, липси и кръпки. . Железният орден търси друг път .
На първи май 2015 може да се проследи един път, който тръгва от едно село в региона на Димитровград, преодолява локалното, без да се задържа в него и става глобален, при това буквално, през съвременните сателитни технологии за наблюдение. Земята се оказва поле за изкуство. Човешкото като потребност от създаване на смисъл има свойството да преодолява собствените си граници на мислимото. Пътят излиза извън орбитата на Земята, пак буквално, -мащабът на мислимото като изкуство се разполага в Слънчевата система.Артистът посмява да мисли немислимото, като човешко.
Връчването на седмия железен орден е на 1-ви май 2015 в the fridge /бул Мадрид №8 от 19часа в рамките на празненствата „Машина” на фестивала „София Ъндърграунд”.Освен присъствето на номинирания за железен орден 2015 е осигурен за прожекция и документален филм /20 мин./ за неговите проекти и реализации. Виж тук историята на ордена. В. Занков

Сред участниците в Sofia Underground 2015 към този момент са:

Янко Андонов / Майа Антова – Майото / Катерина Бояджиева / Елисавета Въчева / Орлин Дворянов / Адриана Иванова и Радина Николова / Юлия Лазаркова / Калина Миланова / Елена Недялкова / Ася Николова и Елена Петрова / Александра Орешкова / Десислава Стоянова и Боян Аврамов / Мариян Ценов / Иван Ямалиев / Георги Ямалиев
Богдан Александров / Арх. Филип Битраков / Стела Василева / Янко Велков – Янец / Дияна Гомез / Димитър Димов и Лора Азза / Биляна Добрева / Жотева и Лиляна Караджова / Добромир Иван / Здравка Кантарева и Невена Тодорова / Илияна Кънчева / Емилиян Лалев / Продан Марков / Арх. Ясен Марков / Станимир Панайотов / Георги Ружев / Камен Стоянов / Трифон Ташев / Минчо Тодоров / Ивайло Христов / Вълко Чобанов / Медеа Янкова / Alek Laslo / backpullver / ghk / Koma Ludens / Mery Adam / Savina & Stassy / trakk / Trohi / Ultra Fuels / Yves O / Z3n / *Ad usum delphini
Adam Rose (САЩ) / Amber Tonelle Lee (САЩ) / Anonymous Boh (Естония) / Frederic Krauke (Германия) / Gopakumar R. P. (Индия) / Izvanredni Bob (Сърбия) / Krefer (Бразилия) / Mathieu Sylvestre (Германия) / Mélodie Duchesne (Франция/Индонезия) / mondual (Турция) / Nina Yhared (Мексико) / Non Grata Group (Естония) / Silvia Amancei & Bogdan Armanu (Румъния) / Steffi Weismann (Германия) / Xiao Yurong (Китай)
 В селекцията и организацията на Sofia Underground участват екипите на Студио Даухаус и eXAF.org, две оргазнизации, обединяващи значителен опит, широка мрежа контакти с иновативност, продуктивност и социален ангажимент. Следва част от една теза, която ни накара да изберем темата Машини и да предложим тази форма на актуализация.
Антропотехническа теза на Боян Манчев

Човекът е биологически недостатъчно същество: същество, чиято неприспособеност към средата дава тласък на развитието на морфологията му, артикулира ръка, ръката хваща камък, удря с камъка, хвърля камъка, тоест създава инструмент, тоест откъсва човека от непосредственото, тоест създава дистанция, тоест създава протеза, тоест полага субект: началният разрив, в който се явява съществото, с което неорганичното влиза в света. Неорганичното следователно представлява про-тетична субстанция към субстанциялно-недостатъчното, тоест преливащото към средата същество: същество с онтологична нестабилност, нестабилност, която засяга конститутивно морфологията му и свидетелства за неспособността му да съществува в баланс в локалното си битуване. Това винаги вече налично в дефиницията на природата на човека културно състояние прави неизбежно мисленето му като техническо същество, същество на tekhneна културата.Няма природа, която да предшества културата на човека и от тази гледна точка опозицията „природа-култура“ е основополагаща фикция, чиято задача е да проектира идеята з а произход върху същностно антиприродната фигура на човека. Tekhne изначално допълва physis: протезата е асубстанциалната субстанция на човека. Човекът изначално е техническо същество.    
                С други думи, ако изхождаме от една еманципирана представа за „природата на човека“, която би била адекватна както на съвременната антропология, така и биология, то очевидно ролята на техниката и на всяка техническа медия в културния свят би трябвало да бъде мислена по коренно различен начин. (…) С други думи: описаните характеристики на съвременната ситуация не трябва да бъдат определяни като трансформация на човешката природа, защото трансформацията е самата природа на човека. (от тази гледна точка футуристичните тези за появата след постхуманистичния, и на следчовешкия свят, изглеждат не толкова оригинални, ако не и напълно лишени от смисъл.)
                 (…)
                И все пак дали линията на разгръщане на аргументацията не ни отвежда до апоретично положение? Ако човешкото същество е техническо по природата си, то съпротивата срещу перверзния капитализъм не предполага съпротива срещу самата „човешка природа“? Как да се измъкнем от капана на свеждането до (ре)продуктивност и технологизацията на човешката природа, съхранявайки в същото време наличния потенциал за трансформация на tekhneЕдинственият начин, по който можем да се опитваме  да спрем лошата безкрайност на изискването за продуктивност – на перформативността на техниката, е, парадоксално, да разкрием нейното „изначално“ битие. Следователно съпротивата се състои в разкриването на изначалната техническа кондиция, или по-скоро на трансформацията като единствено начало.  Тази „изначална трансформабилност“ обаче не трябва да бъде разбирана просто като флуидност, като неограничена пропускливост и скорост на съвременния капитал и пазар. Напротив, трансформабилността предполага вътрешна съпротива, съпротивимост, резистентност, в която се скланя тежестта на нашето (политическо) условие за съществуване.
                Трансформираната политико-икономическа ситуация предполага изобретателство и въображение: изобретяването на нови форми на актуализация на трансформабилността, на иментната недостатъчност на човека, тоест на кризата на политическото, с която единствено светът като нередуцируемо множество добива завинаги неуместното си място.
Из „Тялото-Метаморфоза“, Боян Манчев, изд. Алтера, София 2007г.

През 2015 година Sofia Underground се провежда в партньорство с
Националния дворец на културата,
с подкрепата на Столичната програма култура и
Гьоте Институт – София,
наградата „Гауденц Б. Руф“,
много приятели и помощници.
Повече информация и програма на http://sofiaundergound.com,
във facebook или не.


Няма коментари: