четвъртък, 19 юли 2007 г.

студио dauhaus -> invisible


Invisible

Студио Даухаус – независимо пространство за изкуство премина в категорията “невидимо” – обединявайки темите на броя / някакъв свършек, но и ново начало / - в нещо като уестърн наратив (после ще се върнем на това). След събарянето на сградата, където се помещаваше този храм на самодейността бе решено Студио Даухаус да продължи своя път из прерията на българското съвременно изкуство и независима култура като изтрие от името си опашката: “независимо пространство за изкуство” и я замени с лозунга: “независима култура и съвременно изкуство!”. Това означава, че докато търсим ново хале, сайвант или друг подходящ обект в условията на все по-безкомпромисния мексикански капитализъм “Студио Даухаус – независима култура и съвременно изкуство!” хваща гората и започва да функционира на индиански принцип.

Естествено бих искал тази елегантна метафора да означава, че ставаме все по независими и бойки, по-свободни, направо волни в дръзките си акции и мероприятия и удряме по цялата закостеняла и лоясала империя на консюмеризма. Уви, за нас индианския принцип означава номадство в търсене на не-ометени от бизоните поля за действие, промъкване на пръсти, следотърсачество. В това се изразява и новия (стар) проект на Студио Даухаус – кастинга суперзвезди на съвременното изкуство, който се надяваме да разтърси културната действителност у нас като индианец - слива за джибри.

Баснята за уестърна, я започвам защото от както направихме Студио Даухаус преди две години имам чувството, че много съм остарял. Толкова много, че мога вече да разказвам истории по един друг начин, все едно никой не е доживял да потвърди със сигурност дали съм преживял историите или ги измислям. В теорията на киното уестърна се появява като екстернализация на силния обществен (и индивидуален) порив към простора, свободата, приключението, наивността и невинността, изобщо, романтиката в хероизма. През златните години на уестърна този мащабен порив се явява като естествена реакция срещу затварянето, свършека и клаустрофобията на Америка и американския живот. Затова характерно за уестърните, които като жанров профил стройно рефлектират популярната нагласа и темперамент, е че показват в едно свършека и новото начало. Препускането с коня към хоризонта е новото начало за американеца, които лека по лека изтиква и избива индианците докато не ги затвори в резервати. Макар и “дивия запад” като епоха да продължава не повече от двайсетина години, тази историческа действителност остава любима за много хора не само в Америка, но и по целия свят. Реминисценцията за неопетнения хоризонт, които се прекосява от “нашия” герой и се превръща в символичен свършек-начало се е утаило в нещо като съкровена духовна потребност.

Обаче, както се разбра, ние сме индианци и въобще не ни харесва филма. Не ни харесва клаустрофобията на българина и нашето време претрупано с фалшиви възможности и хоризонти. Не ни харесва това, че обикновените българи са все повече като лошите янки от уестърните, а това ги прави като цяло несимпатични. Не ни харесва, че колкото повече границите се отварят, малката ни културна действителност отеснява, индианците се предават, или се затварят в резервати. Не ни харесва, че тук няма ляво или дясно в политиката, в обществото, в неговите “духовни еманации”, с които толкова обичаме да се занимаваме. Не ни харесва, че се превръщаме в бананова република с имитативна, консуматорска и развлекателна култура и вкус без каквато и да е съпротива. Не ни харесват новите припознати ценности на сапунен сериал, патетичен патриотизъм и еснафска меркантилност. Не ни харесва, че индианците много пием и играем лошите в уестърна, затова не ни дават главни роли, а когато се наложи изпълняваме и каскади. Не ни харесва как някакъв свършек дойде, но май не мина съвсем и ново начало така и няма. Кои точно хоризонт беше прекосен, като продължаваме да сме в пустошта на същия каньон?

По повод нашия дързък свършек и ново начало, Студио Даухаус – независима култура и съвременно изкуство! би искало да поздрави и да благодари на следните лица (индианци) за особеният им принос към борбата с вътрешната клаусторофобия и интернационалната и повсеместна прерийна пустош:

Калин Ангелов Явор Дичев Ива Андреева Елена Иванова Ралица Русева Ивайло Иванов Георги Воденичаров Любен Аврамов Венцислав Занков Росен Марковски Руен Руенов Нора Тотина Кольо Карамфилов Янко Велков – Янеца Александър Предов Тома Бранкованов Гордън Картър Давид Тер Оганян Елена Панайотова Калина Христова Ивайло Пенев Леда Екимова Диляна Манавска Кателина Кънчева Георги Георгиев-жорррас Диана Георгиева Боряна Росса Олег Мавромати Катя Дамянова Антон Терзиев
Николо Замбина Мариана Нелоска Ненад Ждеро Явор Захариев Райчо Станев Светлана Мирчева Калин Плугчиев Добрин Атанасов Георги Димитров Пейчо Пейчев Светльо Николов Димче Христов Георги Шаров Полина Илиева Петя Савова Кид Кембъл Тимо Кьостнер Владия Михайлова Яна Костова Силвана Тилер Александер Тилер Надежда Павлова Явор Маричков Емил Стефанов Делян Боби Данчо Невена Хари Деси и други.

Екипите нa Ескимо E-80 39 грама Театъра на Голия Охлюв Червената Къща Интерспейс Култура Cult.bg Капител дизайн PBPM HMSU AgitProp Dog squad Гардероб Totally erected Шесто Volksbuhne За Земята Галерия Пистолет и т.н. Ура!

4 коментара:

Unknown каза...

Успех и дано по-скоро да си намерите сайвант, че като гледам индианците как събират дърва...

Yocca каза...

Каньонингът е нашият спорт!!:EEE

Unknown каза...

KaМьонинг бе, бабо Йоце;)

Анонимен каза...

e pyk vie da ne vidite ne6to s toia blogspot. aman.